Накратко, определението за ГМО се отнася до генетично модифициран организъм. Днес генетичните структури на някои растителни видове се намесват с помощта на съвременни биотехнологични методи и техните структури се подобряват чрез добавяне на нови характеристики.
Всъщност, тази техника вече се прилага по различни начини в продължение на хиляди години. Например, пастирната ваксина и производството на круши на ахлатското дърво, отглеждано в планината, е биотехнологично приложение. В резултат на това се получава нов продукт от жив организъм. Онова, което днес обърква хората, не са такива прости интервенции, а проучвания за промяна на ДНК структурите на организмите. Днес съвременните методи, използвани за получаване на ГМО, се наричат генно инженерство. Защото инженерната работа е да изследва тънкостите на системата, която съществува в природата и да произвежда нови продукти, използвайки молекулите в светлината на тази информация. За тази цел е необходимо да се разберат основните науки като биохимията, молекулярната биология, клетъчната биология, органичната химия и генетиката.
ГМО са продукти на съвременната биология и сега се практикуват в почти всички области на човешкия живот, здраве, селско стопанство, промишленост и морски храни.
Тъй като науката за генетиката се развива с двадесети век, тя е широко използвана особено в растениевъдството и животновъдството. По този начин са разработени високопродуктивни растителни видове и породи животни. Резултатът от тези проучвания е увеличаването на употребата на химически торове и разработването на методи за борба с вредителите.
Въпреки това, проблеми като увеличаването на световното население с бързи темпове, свиването на обработваемата земя и изчерпването на водните ресурси, които са важни за селскостопанското производство, доведоха до заключението, че количеството продукт, който трябва да бъде взет от единицата, трябва да бъде увеличено. Според учените добивът на зърнени култури като пшеница и царевица трябва да се увеличи с 80 процента. Това не може да се постигне с традиционните методи на отглеждане. Поради тази причина в селското стопанство се използват биотехнологични методи и молекулярни техники.
С развитието на ДНК технологията, генетичното инженерство на микроорганизми, генното инженерство в растенията и генното инженерство при животните се ускориха. Новите молекулярни методи характеризират ресурсите на растителни, животински и микробни гени и ги превръщат в изцяло нова структура.
Напоследък обаче се дискутираха негативните ефекти на различни растителни видове, разработени от ДНК или генетично инженерни техники и направени по-устойчиви на болести и вредители върху човешкото здраве и условията на околната среда. Тези нови техники се поставят под въпрос от различни гледни точки.
Като цяло, ГМО, генетично модифицираните организми са допринесли за увеличаването на селскостопанското производство, но от друга страна въздействието върху човешкото здраве и околната среда създава редица социално-икономически проблеми.
Първото растение, което е генетично модифицирано и има дълъг срок на годност, е доматите. Следват царевица, соя, рапица, памук и картофи. Днес площта за отглеждане на такива култури е достигнала милиони хектара. Броят на страните, отглеждащи ГМО култури, е повече от 30. Изследванията на ГМО се провеждат само за да се направят тези продукти устойчиви на някои насекоми или да се получи устойчивост към някои плевелни лекарства.
В страните от Европейския съюз, преди решението за отглеждане на ГМО култури, от 1990 са в сила законовите разпоредби за научни анализи за въздействието върху околната среда. В нашата страна Законът за биологичната сигурност беше приет от Министерството на земеделието и селските райони в 2010. Този закон има за цел да предотврати рисковете, произтичащи от ГМО продукти, получени по съвременни биотехнологични методи и да защити здравето на хората, животните и растенията, както и околната среда и биологичното разнообразие.
Въпреки че от една страна се провеждат нови проучвания за технологиите за ГМО продукти, загрижеността за човешкото здраве се увеличава. Фактът, че даден продукт не е ГМО, изисква преглед на различни пръстени от дълга производствена верига. Важното тук е да се гарантира проследимостта на ГМО, да се проверят и документират правните изисквания.
Подобно на някои инспекционни и сертифициращи органи, нашата организация определя, че даден продукт е независим от ГМО и не съдържа ГМО на различни етапи, от снабдяването със семена до селскостопанските дейности, дори преработката и предлагането на потребителите. Тези проучвания се основават на съответните стандарти, както и на директивите на Европейския съюз.